Постинг
22.02.2012 08:55 -
Болката и страданието на една душа...
Здравейте приятели. Реших да направя този пост с надеждата, че поне някой ще прочете какво ми е на душата. Надявам се по някакъв начин да ми олекне.. но надали..
В последните месеци ми става все по трудно.. чувствам болката, липсата.. Всеки вижда тъгара в очите ми ( поне тези, които ме познават доста добре ). Опитвам се да прикрия колко болка има в очите ми.. Напоследък събитията се нареждат по много болезнен за мен начин. Усещам че постепенно губя любовта до себе си.. Усещам промяната в мен.. Сигурно пак ще се затворя в една черупка, която ще ме изолира от външния свят. Пак ще загубя приятелите си и близките си... Но усещам че тази промяна е необратима.. Но сега е различно и не искам да загубя любовта на живота си.. Усещам че това е човекът, които ме разбира, подкрепя и всичко останало. Той е перфектния за мен! Но ето ще ви дам пример с негова постъпка. Не очаквах такова нещо от него.. В кафето седим, говорим си, смеем се и телефонът ми звъни. Гледам един мой познат да ме чуе какво правя. Разбира се моят погледна кой е аз вдигнах и казах че сега не е моментът да разговаряме и му затворих. Разбирасе господин Д ме разпита кой е този.. Казах му кой е и защо ми има номерът. Тогава той така ме погледна, че всичко в мен се разпадна.. Всяка частица от сърцето ми се разби на милиони други.. В очите му беше исписано болка предателство от моя страна и най-лошото което можеше да види човек - ненавист! Бях на границата да заплача.. Но не си го позволих. Защо ли? Защото този живот потъпка всичко човешко в мен! Защото свикнах на испитанията които този живот ми предлага.. Вече никой не ме ислушва и всичко държъ в себе си.. Но тъй като е много ако започна да пиша няма да ми стигне цял ден да се обеснявам. Просто почуствах, че трябва да споделя на някой за вчерашната случка.. Искам по някакъв начин да ми олекне ... Но нее болката не спира да ме разяжда отвътре.. Само аз си знам колко пъти гледам телефона.. Чакам поне един СМС или едно кратко обаждане... Започвам повече и повече да се привързвам към този човек... Не знам до къде ще доведе това, но се надявам да е нещо хубаво...
Ето ви една песничка да чуете, защото аз не я спирам и я въртя постоянно!
www.vbox7.com/play:a6cef051
В последните месеци ми става все по трудно.. чувствам болката, липсата.. Всеки вижда тъгара в очите ми ( поне тези, които ме познават доста добре ). Опитвам се да прикрия колко болка има в очите ми.. Напоследък събитията се нареждат по много болезнен за мен начин. Усещам че постепенно губя любовта до себе си.. Усещам промяната в мен.. Сигурно пак ще се затворя в една черупка, която ще ме изолира от външния свят. Пак ще загубя приятелите си и близките си... Но усещам че тази промяна е необратима.. Но сега е различно и не искам да загубя любовта на живота си.. Усещам че това е човекът, които ме разбира, подкрепя и всичко останало. Той е перфектния за мен! Но ето ще ви дам пример с негова постъпка. Не очаквах такова нещо от него.. В кафето седим, говорим си, смеем се и телефонът ми звъни. Гледам един мой познат да ме чуе какво правя. Разбира се моят погледна кой е аз вдигнах и казах че сега не е моментът да разговаряме и му затворих. Разбирасе господин Д ме разпита кой е този.. Казах му кой е и защо ми има номерът. Тогава той така ме погледна, че всичко в мен се разпадна.. Всяка частица от сърцето ми се разби на милиони други.. В очите му беше исписано болка предателство от моя страна и най-лошото което можеше да види човек - ненавист! Бях на границата да заплача.. Но не си го позволих. Защо ли? Защото този живот потъпка всичко човешко в мен! Защото свикнах на испитанията които този живот ми предлага.. Вече никой не ме ислушва и всичко държъ в себе си.. Но тъй като е много ако започна да пиша няма да ми стигне цял ден да се обеснявам. Просто почуствах, че трябва да споделя на някой за вчерашната случка.. Искам по някакъв начин да ми олекне ... Но нее болката не спира да ме разяжда отвътре.. Само аз си знам колко пъти гледам телефона.. Чакам поне един СМС или едно кратко обаждане... Започвам повече и повече да се привързвам към този човек... Не знам до къде ще доведе това, но се надявам да е нещо хубаво...
Ето ви една песничка да чуете, защото аз не я спирам и я въртя постоянно!
www.vbox7.com/play:a6cef051
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив
